Авторски

Шотландия, Бамбург – нови места, различна природа и националности

Покрай работата ми, имам късмета да откривам непрестанно нови места, различна природа и националности. Опознавайки всякакви интереси, стилистики и култури. Повярвайте ми няма по-интересна работа от моята. Предполагам всеки ще каже така за своята любима професия, аз просто обожавам моята!

В момента летя от Шотландия обратно към Будапеща,прибирайки се от кратък престой и снимки около приказно място и замък със съвременното си име Бамбург.

Признавам си, че бидейки в този проект, съм толкова претоварена и заета. Също така поради факта, че не съм заедно със семейството ми  нямах никакво желание да  тръгна за където и да било. Ранните часове на начало на работа, когато още слънцето не е изгряло, овъртайма, който ежедневно правим, незнанието за организация и както и отново да ни нападнат огромно количество каскадьори и масовка задържат стреса, вместо да ме отпуснат. Отдавна исках да посетя Шотландия, да намеря отговора на въпроси за културата им, музиката и литературата. Как е възможно да имат музикален инструмент като гайдата, която и ние в България имаме, но имаме и планини а те полета?

Когато споделих, че ще пътувам за Шотландия, всички толкова се зарадваха, че дори се почувствах  гузна, че аз не се радвам. Дори писах на племенницата ми, която учи в Абердиин. Близък човек винаги ще стопли душата ни, нали?

От летището в Манчестър ни взе бус и имахме около 3,4 часа път още до това приказно градче, което набързо разгледах в Интернет, за да не съм съвсем неинформирана къде отивам. С колегите обсъждахме колко по – лесно е от летището в Единбург да се стигне до Банбург, само на час път, но когато пътува група от около 40 хора, сложно се намират места. Разбира се, че дъжд ни посрещна и това допълнително натежа.

Половин час сме в буса, запотени прозорци, дъжд, всички говорят ентусиазирано унгарски, аз улавям само няколко думи, навръзвам за какво се приказва, но не е лесно да вляза в разговор. А шофьора е с най-бързият и силен акцент и въпреки, че си въобразявам, че английският ми е добър сметнах за по- лесно да си помълча и да дам време на съзнанието ми да се адаптира.

В тишината на мислите ми, излизайки от задръстването се загледах през прозореца: чисти цветове. Цветове, през които не минава слънце. Ясни и проницателни. Зеленото е плътно толкова много, колкото е и прозрачно. Небето е кобалтово и сиво. Веднага го сравних с небето в Холандия. Там беше предимно ултрамарин, нищо общо с това, което си имаме ние в България, Жизнено и игриво, с огромна палитра на разнообразни нюанси на синьото. Сега виждам Основни цветове контрастиращи с жълти рапични полета. Уникално! Красиво! Зареждаща природа! За един миг сърцето и душата ми се зарадваха и от този момент всякакво съмнение относно пътуването ми изчезнаха. Всичко се подреди отново в правилната посока на мисълта ми, положителност, и кармична последователност. Успокох се, стреса изчезна и всичките ми притеснения относно работата се изпариха. Дадох си сметка, че всяка нотка от природата рефлектира на характера на шотландците, на тяхните лица и мимики. Благост и покой, бяла кожа, чисти светли очи, почти без вежди и мигли. Толкова са свързани със заобикалящата ги природа, че няма как да сгрешиш тяхната националност.

Стояхме на плажа под замъка, възпроизвеждащи битката по сценарий, обградени от покоя на морето, камъка, който е тъмен, черен и един храст, цъвтящ  в жълто. Наситено, толкова, че се замислих, че единственият цвят на косите, които би следвало да имат местните е точно оранжевият джинджер цвят. Няма друга коса, която да се вписва в тази атмосфера от цветове и лекота, вятър и влага. Небето е прозрачно бяло, и конденза над водата е мистично четлив. Приказни са тези силно оранжеви къдрави коси, разпиляно и рошави, луничавото лице и транспарентната кожа.

Сетих се за филм, който гледах когато бях тийнеждърка, запленена от романтиката и акцента на  Джерард Бътлър, „Послепис: Обичам те“. Ирландия! Спомних си как се разхождаха по пътеки заобиколени с каменни огради и цветя по тях. Същото е! Пътищата са разделени с хубаво постригани храсти или каменни ниски огради, по които растат растения и цветя, зад тях едни зелени полета и овчици мирно наслаждаващи се. Толкова съм щастлива, че балсамчето за устни „P. S. I Love You“, което TittaSilkySkills произведе носи тази романтична и лека нотка. Същите тези цветя и усещане за свобода, нежност и мекота.

P.S. I Love You

Прекрасно е да пътешестваме а аз съм щастлива, че успявам да ви подаря всяко мое пътешествие чрез всичко, което правя!

Вдишнете, усмихнете се и Вие заслужавате да излъчвате себе си!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *